|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Девер се бори с мечка
Радулчо, баш пехливанин!
Петък се Радул оглави,
събота главен прейоди,
в неделя му бе сватбата,
във понеделник сутринта
От царя книга дойдоло:
- Де да е Радул, да дойде!
Радулчо баш пехливанин
книга чете, сълзи рони
и на майка си думаше;
- Мамо ле, мила мамо ле,
булчето да превенчите
за моя братец по-малък -
аз ке, мамо ле, да ида,
но знай, не кье се върна.
Па стана Радул, замина,
той си при царя отиде.
- Царю ле, царю Мураде,
за какво ме бърже викаш?
- Радулчо баш пехливанин,
я имам мечка мънинка,
мънинка, дор три годишна,
да се със мечка сборите,
та да ти вида юнаство.
Па се с мечката сборили.
Малко се много борили,
три дни ми и три вечери,
нето кье мечка да падне,
нето кье Радул да падне.
Мечка на Радул думаше:
- Тежко и горко, Радулчо,
на моите малки мечета!
- Мечко ле, та ти, стръвничко,
тежко и горко на мене,
на мойто булче хубаво,
хубаво неизрадувано!
Радул се Богу помоли:
- Боже ле, мили Боже ле,
да летнеш летна росица,
летна роса, зимен дъждец,
да ми снагата разметнеш,
да си устата разблажа!
Де стоя Господ, та слуша,
та летна летна росица,
летна роса, зимен дъждец,
та му снагата разметна
и му устата разблажи.
Като улови мечката,
девет га боя издигна,
църна га земя удари.
Царя му тийом говоре:
- Ишшала, Радул, машалла!
Каваклия, Лозенградско - Турция; зап. в Лъджакьой, дн. Банево,
Бургаско; на собат (Стоин-ИЗТр, № 1625).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|