* * *

Девер се бори с мечка

Мама Стояне думаше:
- Де ходиш, синко Стояне?
Вечер си ковеш кончето,
сутрин ти конче обосява,
обосява, още охромява.
Стоян майка си думаше:
- Аз съм си любе залюбил,
много е, майко, хубаво,
ала е много далеко.
Ала ми го, майко, отърва
чичовия малък Иванчо.
Викат ме, мамо, канят ме,
да ида младо деверче.
Дали да ида, майно ле,
дали да ида или не?
Мама на Стоян думаше:
- Не ходи, синко Стояне.
Като през гора вървите,
там има мечка кръвница
със малко мече кръвниче.
Стоян майка си не слуша,
най си със сватба отиде.
Като за булче отивали,
не ги е видяла мечката.
Като се от булче върнали,
тогаз ги е видяла мечката -
със крака земя ровеше;
като си въздух поема,
от гора листе падаха.
Че се с Стоян хванали,
три дни и нощи борили.
Стоян си Богу молеше:
- Боже ле, вишни господе,
как нямам нигде никого
водица да ми подаде.
Като се Тодорка обади,
още му сила подаде.
Като си улови мечката,
три боя в земя потъна.
Като си улови мечето,
и него в земя удари.
И се с Тодорка вземали
и се назад върнали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016