* * *

Девер се бори с мечка

Стоян си мама думаше:
- Викат ме, мамо, канят ме,
младо деверче да ида,
ала е много далеко,
през девет села в десето.
Майка му дума Стояне:
- Не ходи, сине, не ходи,
че там се е, мама, прочула,
голяма мечка стръвница,
тя ще те, мама, изяде!
Стоян си майка не слуша,
че стана, на сватба отиде
през девет села в десето.
Като за булка отишли,
никой си нищо не видял.
Като се назад връщали
минали поле широко,
навлезли в гора зелена.
Всред гора мечка идеше.
Всички сватбари хукнали,
хукнали и се разбягали.
Току си само остана,
булката с младо деверче.
Мечката Стоян улови,
че се двамата сбориха.
Тодорка, булка хубава,
тя се на дърво покачи,
на бяло букче, на връхче,
седяла и си гледала,
какво ще Стоян направи
с тази мечка стръвница.
Борили са се ден и нощ.
Стоян се виком провикна:
- Как няма човек отникъде
да дойде, да ми помогне,
не ми е золум от мечка,
ами ми е золум от меченце,
че ми краката ядеше
и на краката жилите.
Като го чула Тодорка,
и тя се тогава обади
от бяло букче, от връхче:
- Я сили, сили, Стояне,
дано на мечка навиеш!
Ако на мечка навиеш -
ние двама ще се вземеме.
Като зачу Стоян тез думи,
той доби сила голяма.
Като мечката подхвърли,
девет аршина нагоре,
като на земя паднала,
на девет места пукнала,
девет са китки излезли,
все от юнашки низами -
девет юнаци изяла.
Като се към мече обърна,
че го в земята натика,
девет аршина надолу.
Тодорка слезе от букче
и си Стояна прегърна,
удавен и окървавен,
че са двамата тръгнали
към тяхното село да идат.
Стояновата майчица,
на къщата се качила
и към Балкана гледала,
откъде ще Стоян да дойде.
Като го видя майка му,
с булка пристига удавен,
удавен и окървавен,
от къща се хвърлила,
двата си крака строшила,
двете си ръце счупила
и на двора умряла.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016