* * *

Девер се бори с мечка

Зажени се Иванчо,
Иванчо младо юначе.
Млад Стоян ще му е деверът.
Далеч за булка ще отидат,
през девет села, в десето.
Вървели що са вървели,
стигнали гора зелена.
Насреща им идва момиче,
то на сватбари думаше:
- Сватбари, гайдари,
ниско гайдите да свирят,
сложно тъпани да бият.
Тук има мечка кръвница,
кръвница, кръвопийница,
не яде крави ялови,
не яде овце ялови,
най яде булки хубави.
Като мечка излезе,
като я сватбари видяха,
всичките в гора бягаха.
Само останали, останали
младата булка в кола,
младо деверче до кола.
Мечка с девер се бори.
Бори се два дни, три дни.
Нито мечката надвива,
нито младото деверче.
Тогава се булка обади:
- Драги, драгинко, Стояне,
досега ми бе драгинко,
отсега си ми любовник,
ако на мечка надвиеш.
Като чу Стоян тази дума,
колкото сила имаше,
два пъти сила придоби.
Че си улови мечката
и я в земята удари.
Мечката в земя потъна,
девет педи дълбоко.
Тогава са останали сами
младата булка и деверът.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016