* * *

Девер се бори с мечка

- Канят ме, мамо, молят ме,
младо деверче да ида
на чичовото момченце,
на чичовия Иванчо,
дали да ида или не?
Мама Стоянчо думаше:
- Не ходи, мама, не ходи,
на пътя казват хората,
че има мечка кръвница,
кръвница, мечка стръвница.
Стоян мама си не слуша,
че стана Стоян, отиди.
Нататък кат са вървели,
нийде нищичко нямало,
а назад кат се върнали,
на пътя, мечка кръвница,
кръвница, мечка стръвница -
с крака тръни копае,
пътища да си загражда,
със девет малки мечета,
Кат я сватбари видели,
те се по буки качили.
Иванчо младоженяка,
той се на елха покачи,
остави булче под було.
Стоянчо, младо деверче,
той си при булка остана
и се със мечка подхвана,
подхвана борба да бори.
Борил се два дни и три дни,
нито се мечка стропаля,
нито се Стоян предава.
Стоян се изясно провикна:
- Майно ле, стара майчице,
хай да ми, мамо, изпратиш
кучката съботничката
със девет малки кученца,
не ми дотегна мечката,
най ми дотегнаха мечет'та,
че ми краката изядоха
и на краката жилите.
Булче под було продума:
- Стояне, млади деверко,
я си мечката издигни,
че я у земята удари.
Кат зачу Стоян таз дума,
у Стояна сила добила,
че си мечката издигна
и я у земята удари.
Като ми мечка ревнала,
зелена гора екнала,
равно се поле разлегна
и сватбарите тръгнаха.
Иванчо дума Стоянчо:
- Стоянчо, братовчедо льо,
ази ти булчето харизвам.
Стоянчо дума на Иванчо:
- Ази не ти искам булчето,
да види мало и голямо,
че аз съм силен над всички.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016