* * *

Девер се бори с мечка

Стоян мама си думаше:
- Викат ме, мамо, канят ме
да ида младо деверче
на побратима Никола,
да водя тънка Тодора,
Тодора като топола.
Мама Стояну думаше:
- Не ходи, сине Стояне,
там има гора зелена,
в нея живее мечка кръвница;
изяла е коза с яре
и крава с теле,
и изяла жена с дете.
Хората казват, Стояне,
птичка над гора да хвръкне,
мечка гора поломя
и пак птичката улавя
дилкеле сватба да мине,
че да не я угади мечката.
Стоян мама си не слуша,
отиде младо деверче,
като през гора минали
не ги угади мечката.
Като се назад връщали
ах леле Божке ле,
де ги угади мечката
напред сватбата излезе.
Като мечката порива,
екнало е гори дълбоко,
къннали гори зелени.
Като си руно тръснала,
цяла се е сватба пръснала.
Самичък Стоян остана
и млада булка Тодорка.
Стоян Тодорка думаше:
- Тодорке, булка хубава,
дръж ми Тодорке кончето,
с мечка да се поборя.
Че се сборили с мечката,
борили ми се борили
три дни и три вечери.
Нито мечката надвива,
нито Стоян предава.
Не му дотегна мечката,
най му дотегна мечето.
То му крачката дереше,
краката до коленете
и ръцете до лактете.
Ах че се Стоян провикна:
- Ах леле, леле Божке ле
няма ли нийде никого,
от мечка да ме отърве.
Обадила се Тодорка:
- Тука съм, либе Стояне,
тука ти държа кончето.
Като я зачу млад Стоян,
такваз му сила дошла,
че мечката улови
и нагоре я издигна,
и я в земята удари,
и се от мечката отърва.
Че си Тодорка поведе
и я у тях заведе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016