|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Девер се бори с мечка
Имала й мама, имала й
едного синка Иванчо.
Храни го мама, гледа го,
докат' го голям изгледа.
Залиби Иванчо Тодорка,
Тодорка, тънка топола,
през девет гори зелени,
през девет води студени,
през девет села в десето.
Че се Тодорка посгоди
за чичовото му момченце,
Иванчо за девер калесват,
пред сватба Иванчо ще върви,
ален ще байрак да върти.
Мама Иванчо думаше:
- Иванчо, синко Иванчо,
я стой, Иванчо, не ходи,
че има мечка стръвница,
тя ще ви вазе изяде!
Иванчо мами не слуша,
че стана Иванчо, че отиде
на Тодоркината сватба.
Кат' нататък отиваха,
мечката ги не угади,
кат' се назад повърнаха,
мечката ги угади.
Кат' си мечка люто изрева,
всички сватове избягали,
самси Иванчо остана,
Иванчо с булка двамата.
Иванчо се с мечка улови.
Борили ми се, (борили),
(борили), малко, не много -
тъкмо три дни и три нощи.
Иванчо Тодорки думаше:
- Тодорке ле, булка хубава,
я слез, Тодорке, от колата,
сама ми, Тодорке, вода донес,
да си устата разквася,
дано си мечка надвия!
Слязла й Тодорка от колата,
със чехъл вода занесла;
Иванчо уста разкваси,
че си мечката той надви,
надви я, ощък я уби!
Иванчо си Тодорка поведе,
право във тях я заведе.
Иванчо мами думаше:
- На ти, мамо, таз Тодорка -
на мене, мамо, женица,
на тебе, мамо, отменница!
Башкьой, Северна Добруджа - Румъния (СбНУ 35/1923, № 266 - "Девер
и мечка стръвница - В").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|