* * *

Делба на светците и наказание на грешна земя

Дали ми гърми, или ми се земля тресе,
или се бие рибе приморкине,
или се бие воде от брегове?
Ни ми гърми, ни се земля тресе,
не ми се бие рибе приморкине,
ни се бие вода от брегове,
но се деле до троица бракя:
едно си е гърмовник свети Илия,
друго си стари свети Никола,
трекьо е свети Рангел.
Делише се три године дъна.
Най-напред отделите светому Илию,
отделите му землю у дълбине
и отделите му небо у висине,
и отделите му страшни гърмове.
По нег заделите светоме Николе
и нему право отделите -
отделите му воде и бродове.
По нега заделите светоме Рангели,
отделите му душа от народе.
Тамън му се бракя угодиле,
долетеше до три ми ле сестре:
едно ми е света Неделя,
а другото блажена Мария,
а трекята е света Петка.
Изговори блажена Мария:
- Чуйте мене, гърмовник Илийо,
и ти, брате Николо,
и ти, свети Рангеле,
народ си Бога забравило:
не си служи свак светъц господски,
ни па иду у църкве раване!
Да ми дадете ключи от катанци,
да заключим землю у дълбине,
да заключим небо у висине,
да заключим слънце на изтока
и да заключим киша от небеса.
Да не огрее слънце за три годин,
да не капне киша за три годин,
ега би се народ Богу покорило,
покорило, Богу помолило.
И они вой хвърлише ключи от катанци.
Заключите землю у дълбине,
заключите небо у висине,
заключише киша от небеса,
заключише слънце на изтока.
И три годин слънце не огрея,
за три годин киша не си паде.
Не стеше се и Богу покоре,
не стеше се ни Богу помоле.
Па долете блажена Мария
и със ню дойде и света Неделя,
и с ню дойде и света Петка,
посакаше па ключи от катанци:
- О, дайте ни ключи от катанци,
народ не сте се Богу покори,
не сте се нити Богу помоли.
О, дайте ни ключи от катанци,
да отключим църну сипаницу.
И дадоше й ключи от катанци,
отпустише църну сипаницу,
отпустише, бракя, у народо!
Та си бие за три годин дъна.
Три године сипаница бие,
шест године слънце и не грее,
шест године киша и не паде.
Народ се е много устрашило,
уплашило, Богу помолило,
помолило, Богу покорило.
И си иде у църкве раване:
сваки петък, свака неделя
и си слави сваки светъц господски.
И долете тъгай блажена Мария,
подвикуе до троица бракя:
- Та дайте ми ключи от катанци,
да отключим слънце от изтока,
да отключим киша от небеса
и да отключим земле у дълбине.
И дадоше вой ключи от катанци,
па отключи слънце от изтока
и отключи земле у дълбине,
и отключи кишу от небесе.
Мало си е слънце огреяло
и мало си е киша увалило,
та запои тия църне земле,
та се роди туя бела пченица
и се роди това руйно вино.
Лебом се е народ заранило
и с руйно винце запоило...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018