|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Делба на светците и наказание на грешна земя
Шетба шета огнена Мария,
шетба шета по широко поле.
Никой нема на среща да срещне,
на среща й брат свети Илия.
- Къде ходиш, сестро, къде шеташ?
- Ходила съм, брате, шетала съм,
гледала съм чудо, та големо,
какво ми се вяра разверило.
Не се знае що е майка, щерка,
не се знае що е брат и сестра,
не се знае що е син и баща.
Майка щерка слугинка я има,
син бащата сеизин го има,
брат сестрата за либе я взема.
Дай ми, брато, ключе от небото
да заключа, брато, облаците,
да не капне до девет години,
да се спука земя девет педи,
да пропаднат ергени с конето
и момите, брато, с гергевето,
и вдовици, брото, с разбоето,
старите баби до белите глави,
дедовете до белите бради!
Даде брат й златните ключове,
та заключи Мара облаците.
Не паднало до девет години -
спукала се земята девет педи,
пропаднали ергене с конето
и момите с шарени гергеве,
и вдовици с новите разбое,
и бабите до белите глави,
и дедове до белите бради.
Влахи, Санданско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|