* * *

Делба на светците и наказание на грешна земя

Да що ми се небо затевнило?
Дали са се али препречили,
препречили през ясното слънце?
Нито ми се али препречили,
нело са се ангеле собрали,
собрали се четири ангеле,
собрали се више на небеси!
Да не са ми четири ангеле,
нело са ми четири светии,
та си дела делба на небеса:
един ми е стар свети Никола,
а другийо светиа Йована,
а трекийо, бре, светиа Петър,
четвъртио светиа Илия.
Та си дела делба на небеси,
кому що че делба да се падне.
Оздол бега пресвета Мария,
право бега, право при светии,
на светии потийо говори:
- Вала, вие, четири светии,
да идете у Елинска земя,
да идете земя Павликянска,
да видите той чудо големо,
да темо се Бога не гледало,
да темо се закон не гледало,
да темо се у църква не ишло,
да темо се пречест не вземало,
там син баща за баща не брои,
там син майкя за майкя не брои,
мила сестра за сестра не брои
и брайкя се за брайкя не зная,
стари баща за сеизин държа,
стара майка стара измекярка,
първо либе за робиня държа,
мила сестра за любе я държа.
Да идете четири светии,
да идете закон да дадете!
Никой нема дума да продума,
проговори гърмовик Илия,
проговори стар свети Илия:
- Хайде, иди, пресвета Марийе,
хайде, иди у Елинска земя,
аде, иди земня Павликянска,
да видиме дел да разделиме,
да видиме дел що че ми падне,
я че дойдем и закон че дадем,
я че дадем и че ги умирим!
Отиде си пресвета Мария,
отиде си у Елинска земя,
отиде си земя Павликянска.
Ка делия четири светии,
ка делия, делба разделия,
разделия делба на небеси.
Дел се падна на свети Никола -
падна му се по море да ходи,
да си ходи по море, по Дунав,
да си ходи, гемии да крепи.
Дел се падна на свети Иована -
падна му се кметство, богомолство.
Дел се падна на свети Петър -
падна му се райните ключове,
да си стои на райните порти,
да си стои, Рай да си отвара,
да отвара и па да затвара.
Дел се падна на свети Илия -
падна му се летни гърмотеви,
падна му се летни трескавици,
да си лети изпод ясно небе,
да си лети по тевни облаци.
Тогай стана стар свети Илия,
та отиде у Елинска земя
и отиде земя Павликянска,
та си собра мъгли и облаци,
заключи ги у Църното море,
та се мина три години време,
та не даде капка дъжд да капне;
редом се е земя разпукнала,
та юнаци с коньи упаднаха
и волове с кола упаднали,
та па народ нема що да руча -
ситни деца ситен песок яли,
стари люде ситна трава пасли,
а девойкьи сухо грозье яли,
момчетия - суха леблебия,
средни жени жълти дуньки яли,
па не стели на вяра да вана,
па не стели Бога да веруя,
па не стели у църква да ида,
па не стели пречест да вземая,
па не стели закон да гледая!
Па им даде седемдесет болки,
па им даде стар свети Илия,
седемдесет и седем неволи,
та лежаха по три годин време,
всички народ редом се разболе,
та лежаха по три годин време;
низ кости им трава поникнала,
а низ очи мухи пролитали,
па не дава дума да изпада.
Тогай са се за Бога сетили,
тогай са се за закон сетили,
тогай са се за църкви сетили
и тогай се за пречест сетили!
Всички народ у църква е пошел,
кой с тояжка, кой сас патеричка,
та са пошли у църква да ида,
та са пошли Бога да си моля,
та са пошли пречест да вземая,
да вземая комка и наора.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018