* * *

Делба на светците и наказание на грешна земя

Шетба шета Огнена Мария,
шетба шета низ Легенско поле,
шетба шета три години време,
нищо нема среща да я срещне.
Насреща й брат свети Илия,
та на нея вели и говори:
- Ей, хубава Огнена Марийо,
що си шеташ низ Легенско поле?
А она му вели и говори:
- Ой ле, братко, брат свети Илия,
каква се е земя размирила -
не се знае ни турско, каурско,
не се знае по-старо - по-младо,
не се знае син и баща ли е,
не се знае брат и сестра ли е!
Син баща си за сеизин знае,
щерка майка за робиня знае,
брат и сестра за любовници се знаят!
Дай ми, братко, ключо от небеса,
да заключа небо и облаци -
да не хване дъжд девет години,
да се пукне земя девет лакти,
да потънат юнаци със коне,
стари люде до белите бради,
стари жени до белите глави,
а невести со се мъжки деца,
а момите со се гергефите,
а вдовиците со се разбоите!
Дал вуй брато ключо от небото,
та заключи небо и облаци,
та не хвана дъжд девет години,
та се пукна земя девет лакти!
Потънаха юнаци със коне,
стари люде до белите бради,
стари жени до белите глави,
а невести со се мъжки деца,
а момите со се гергефите,
а вдовиците со се разбоите!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018