* * *

Делба на светците и наказание на грешна земя

Море, слегла си е / огнена Мари- /2-я,
слегла си е / до в ергенцко по- /2-ле,
да си тера брат свети Илия,
да си вземи, ле, ключи от небеси,
да заключи, ле, земня ем облаци,
да не хване дъжд девет години,
да се пукне, ле, земня девет лакти,
да прупаднат старци, ле, с бели бради,
стари жени су се, ле, бели кърпи,
я невести су се, ле, мъшки деца.
Що ми се е земня, ле, размирила,
не се знае ни старо, ни младо,
брат и сестра за любно се знаят,
милна сестра зетю залюбила,
милна сестра, милна га отровила,
останали до дребни дечица.
Та си взема ключи, ле, от небеси,
та заключи, ле, земня и облаци,
та не хвана дъжд девет години.
Пукнала е земя девет лакти,
пропаднали старци с бели бради,
стари жени су се, ле, бели кърпи,
я невести су се, ле, мъшки деца.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018