|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Делба на светците и наказание на грешна земя
- Е, Марие, Марие Огнена,
къде ходиш, Марие Огнена?
- Одила съм по Легенска земня,
ходила съм, чудо съм гледала -
како се е вера разверила,
како се е земня размирила!
Ни се знае по старо, по младо,
ни се знае, що е син и баща,
син си баа за баща не знае,
но го знае него за сеизин!
Ни се знае, що е черка, майка,
черка майка за майка не знае,
но я знае нея за робиня!
Брат си сестра за сестра не знае,
но я знае нея за любене!
Еве вече до девет години,
заклопи се небе и облаци,
та не капна дъжд девет години,
пукнала се земня девет лакти...
А я носим ключи от небеса -
да отклопим небе и облаци...
Босилеград - Изт. Сърбия (СбНУ 32/1918, с. 525, № 10 - "Мария
Огнена").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|