* * *

Делба на светците и наказание на грешна земя

Туку плаче Огнена Мария
и при нея света Магдалина:
- Ой ле, Боже, ой ле, мили Боже,
и виека, Божите ангели,
пуста се е земя размирила -
не се знае ни старо, ни младо,
не се знае ни бракя, ни сестри...
Я дайте ми ключи от небеси,
да заключа небо и облаци,
девет годин капка дъжд да нема,
да се пукне земя девет лакти,
девет лакти земя у дълбина,
у дълбина земя, у ширина,
да пропаднат старци с бели бради,
я бабите сос белите коси,
я юнаци сос враните конье,
я невести сос мъжки дечица,
я девойки сос ситни гергефи.
Дадоха й ключи от небеси,
та заключи небо и облаци.
Девет годин капка дъжд не капна,
па се пукна земя девет лакти,
девет лакти земя у дълбина,
девет лакти земя у ширина,
пропаднаха старци с бели бради,
я бабите сос белите коси,
я юнаци сос враните конье,
я невести сос мъжки дечица,
я девойки сос ситни гергефи.
Тогай се е земя помирила...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018