|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чудни помощници поливат момино цвете
Бела Боя вода вади, (2)
вода вади, хлеб не яде,
па се Боя разсърдила,
па легнала зад вратата,
зад вратата, под метлата.
Дойде лудо, окрадна я,
пренесе я през дувари,
отнесе я дори дома,
па се Боя не собужда.
Па я сложи на душедзи,
па се Боя не собужда.
Кога стана полунощи,
па се Боя собудила.
- Дай ми, мамо, студна вода.
А лудо й проговаря:
- Нима мама, нима тата,
саде сме си ние двата.
- Проклет да си, луд гидийо!
Самоков; хороводна (Стоин-Самок. 1975, № 1012 - "Лудо-младо
открадва бела Боя").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|