|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица
Замучи се Божја мајка
от Игњата до Бадњака,
па си роди Младог Бога,
Младог Бога и Божића,
па пошета уз Йордање,
уз Јордање, низ Јордање.
(...)
У срећу ой свети Јован:
- Кум Јоване, кум да си ми,
да ми крстиш Младог Бога!
Одговара свети Јован:
- Ако, богме, Божја майко,
ја умејем и па смејем
да ти крстим Младог Бога.
Стани горо, стани водо,
да крстимо Младог Бога.
Стаде гора, стаде вода,
сиви тићи ућуташе,
а тој дрво трепетлика
не станула, ни дан ни ноћ,
ни на ветър, ни без ветър,
ни на јасну месечину.
Повија се ов'с жито.
А ти жито, ов'с жито,
у колач се не месило,
у цркву се не носило!
Власотинци, Лесковацко (Народне песме из Лесковачке области /Сакупио
Драгутин М. Ђорђевић; приредио Момчило Златановић. Београд, 1990, № 17); трансформирана
- не е ясно кой кълне.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|