|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица
Заяли се, запили се,
свети Петър и свети Димитър
на Димитрови равни ми двори.
Минала е Божа майка,
видели я, викали я:
- Ела, ела, Божа мале,
да те гостим, да сложим -
една чаша руйно вино,
руйно вино, медовино
дето бере дванайсетте,
дванайсетте, тринайсетте стари ока.
Отишла е, изпила е,
изпила е, упила е,
викнала та запяла
една песен бре юнашка!
Всичко чуло и млъкнало.
Едно дърво, клето дърво
не ми чуло, не млъкнало.
Видела го Божа майка,
видела го, прокълнала го:
- Дърво, дърво осиково,
и с вятър и без вятър
все да духаш!
Вършило, Бургаско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|