* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Свет Димитър, свет Никола
как си седят, ядат, пият
от неделя до неделя,
от месеца до месеца.
Слуга им беше Божа майка,
слугуваше ги със две чаши,
със две чаши сребърнени,
пълни-равни с руйно вино,
подаде ги Божа майка.
Отговаря Божа майка:
- Ой ви вази, двама братя,
свет Никола и свет Димитър,
посегнете, та вземете
тези чаши сребърнени,
пълни-равни с руйно вино,
че вдигнете та ги изпийте,
че викнете, та запейте
каква годя на Коледа.
Викнал беше свет Никола,
отпява му свет Димитър.
Чула й гора, чула й вода, -
се стуяла, та й слушала.
Едно дърво, нищо дърво
ни седяло, ни слушало,
то си заман треперяло
хем със вятър, хем без вятър.
Божа майка люто кълне:
- Това дърво, нищо дърво
да се ражда по зли мяста -
в стръвнинето дълбинето;
дето слънце не изгрява,
я сланата не скрупнява;
ако цъфне, да не върже,
ако върже, да н' издържи;
да го сечат се овчари,
се овчари мандраджари,
да си вият вити мандри,
да си доят сиво стадо
от Гергьовден до Петковден.
Доили го, мандрили го
от сред-лято до Петковден.
Вази пеем, двама братя,
вази пеем, Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016