|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица
Прехвръкнала пъстра птичка,
през горица, през зелена,
над водица, над студена.
Не ми била пъстра птичка,
най ми била Божа майка
да си крие Млада Бога.
Че си кацна на дръвченце,
на дръвченце, на елхово,
като кацна закачи си,
закачи си златна люлка.
Че си сложи Млада Бога,
залюля го за приспивка,
приспива го, запява му.
Обади се кукувица -
закукува, събуди го.
Прокълна я Божа майка:
- Ой те тебе, кукувичке,
тъй да ходиш, тъй да кукаш,
да не видиш вито гнездо,
най да снасяш в чуждо гнездо.
Да ги мъти пъстра птичка,
да ги мъти и отхранва.
Станенине, господине!
Столът, Севлиевско; коледна - на майка (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|