* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Родила се Млада Бога,
па я везе Божа майкя,
па везе у скутеви,
па се шътна низ Йорданство,
низ Йорданство, воз Йорданство.
Насреща й свет Гьоргия,
отговаря Божа майкя:
- Хей, фала ти, свети Гьорги,
да ми кръстиш Млада Бога!
Отговаря свети Гьорги:
- Леле мале, Божа мале,
я не можем да кръстим,
я не можем и не смеем
от свет Йован кръстителю -
он е кръстил гора, вода,
он че кръсти Млада Бога.
Замина го Божа майкя,
па се шътна низ Йорданство,
низ Йорданство, воз Йорданство.
Насреща й свет Никола:
- Добре среща, Божа мале!
- Дал Бог добро, свет Никола,
да ми кръстиш Млада Бога!
Отговаря свет Никола:
- Леле мале, Божа мале,
я не можем и не смеем
от свет Йован кръстителю -
он е кръстил гора, вода,
он че кръсти Млада Бога.
Па се шетна Божа майкя,
низ Йорданство, воз Йорданство,
насреща й свети Йован:
- Добра среща, Божа мале!
- Дал Бог добро, свети Йован,
да ми кръстиш Млада Бога!
Азе среща свет Гьоргия,
па не смея да го кръсти.
Ка замина свети Гьорги,
та си сретнах свет Никола,
не смеяа да го кръста,
не смеяа от тебека.
Ти си кръстил гора, вода,
ти че кръстиш Млада Бога.
Свет Йован се зарадува,
та заузва бели ръце
и запретна свилни скути,
та си везе Млада Бога.
Та се шетна низ Йорданство,
из Йорданство, воз Йорданство,
та отиде накрай море
да си кръсти Млада Бога,
па си викна и провикна:
- Стани горо, стани, водо,
да си кръстим Млада Бога!
Що е чуло, се стояло,
се стояло, та слушало.
Горите са застинали,
водите се застанали;
що е птица по воздуха,
се стояха, та слушаха;
на дно море мрена риба,
и у гора кеседжия
се станаха, та слушаха,
дур се кръсти Млада Бога.
Едно дърво не дочуло,
не дочуло, не станало,
не станало, не слушало.
Свет Йован го люто прокле:
- Това дърво да се ражда,
да се ражда по усое,
дека слънце не огрева,
дека слана не опада,
да се дума трепетлика,
да трепери и код ветър,
и код ветър, и без ветър,
и па возрас хич да нема,
за потреба да не бъде!
И като го люто прокле,
и днеска е това дърво,
той се ражда по усое,
по усое, по злините,
дека човек не приходи,
дека слънце не огрева,
дека слана не опада,
та се дума трепетлика,
трепери и код ветър,
и код ветър, и без ветър,
и па возрас хич па нема,
за потреба го не бива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016