* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Станя нине, господине!
Замъчи се Божа майкя,
от Игната до Божича,
кога беше на Божича,
тогай роди Божа майкя,
тогай роди Млада Бога,
Млада Бога и Божича.
Па го везе свилни скути,
че го носи на кръщенье,
кой я сретне, он да кръсти,
он да кръсти Млада Бога.
У среща ю свет Никола.
Проговаря Божа майкя:
- Фала тебе, свет Николо,
ти ме сретна, ти да кръстиш,
ти да кръстиш Млада Бога!
Свет Никола отговаря:
- Фала тебе, Божа мале,
нити смеем, нити умеем,
от свет Йован кръстителя -
он е кръстил небо, земя,
он че кръсти Млада Бога,
Млада Бога и Божича.
Пай го везе Божа майкя,
пай го тури свилни скути,
че го носи на кръщение,
кой я сретне, он да кръсти.
Усреща ю свети Йован.
Проговаря Божа майкя:
- Добра среща, свет Йоване,
ти ме сретна, ти че кръстиш,
ти че кръстиш Млада Бога,
Млада Бога и Божича!
Свет Йован се зарадува,
зарадува, обрадова.
Па си зави бели руки,
и запретна свилни поли,
па си везе лева ръка,
лева ръка Млада Бога,
десна ръка бел босильок,
па продума свети Йован:
- Посто, горо, постой, водо,
да кръстиме Млада Бога,
Млада Бога и Божича!
Що е чуло, се станало,
това дърво трепетлика,
оно чуло, не станало.
Свет Йован го люто прокле:
- Това дърво трепетлика,
да е клето и проклето!
Све да расте на зло место,
на зло место у усое,
дека сънце не огрева,
дека слана не опада.
Станя нине, господине!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016