|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица
Погърмяло, потрещяло,
дали не в небе тъмян облак?
То не било в небе облак,
най е било Божа майка.
Тя си търси мирно място,
мирно място, скришно място,
да си добий Млада Бога.
Нийде място не намери.
Тя си възви във градинка,
във градинка под люлинка,
та си доби Млада Бога.
Добила го, повила го,
прикачила Богум люшки,
Богум люшки треперушки.
Вън излезе Божа майка.
Отде дойде сиво пиле,
сиво пиле, кукувиче,
та закука, та разбуди,
та разбуди Млада Бога.
Проклела го Божа майка:
- Дано, пиле, онемееш,
онемееш, оглушееш!
Кога ми дойде Благовец,
чак догава да запееш.
Кой където пиле чуе,
да постои, да послуша.
Едно дърво не стояло,
не стояло, не слушало.
Проклела го Божа майка:
- Дано, дърво, да изсъхнеш!
Равна гора, Свиленградско; коледна - първа песен в къщата (СбНУ
62/2009, № 39 - "Божа майка проклина кукувицата"); наричат песента "Малката
Божа майка".
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|