|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица
Събрали се, набрали се
все юнаци луди-млади,
все девойки русокоси,
из блато злато да плавят.
Не са злато изплавили,
най изплавили девойка,
девойка, русата коса.
Всеки се варя, спреваря,
кой да я вземе за снаха,
кой да я вземе за либе.
Девойка им отговаря:
- Бре юнаци, луди-млади,
не варяйте, спреваряйте,
кой да ме вземе за снаха,
кой да ме вземе за либе!
Ази си не съм девойка, -
ази съм света Неделя!
Водете ме по нивята,
по нивята, по синори,
водете ме по лозята,
по лозята, по синори, -
нивята жда ме познаят,
нивята, още лозята!
Завели я по нивята,
по нивята, по синори -
все са ниви полягали,
полягали, заплакали;
завели я по лозята,
по лозята, по синори -
все са лозя повяхнали,
повяхнали, заплакали!...
Перущица, Пловдивско; сватбена - хороводна, рано в неделя, когато
се събират всички моми сватбарки (СбНУ 10/1894, с. 62); трансформирана - липсва
клетва.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|