|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица
Рано рани свети Гьорги,
та възседна врана коня,
да ми ходи по къшлите,
да обходи сюриите -
живо ли са иззимили,
здраво ли са изагнили.
На път срещна света Петка,
света Петка и Неделя.
Те му тихо проговарят:
- Ой те тебе, свети Гьорге,
къде яриш бърза коня?
- Аз го ярча доле, доле,
доле, доле, в долна земя,
да обходя сюриите -
живо ли са иззимили,
здраво ли са изагнили.
- Назад, назад, свети Гьорге,
ние сега оттам идем
и ти носим добър хабер -
всичко живо иззимило,
иззимило, изагнило,
всяка овца агне води,
преходница две агнета.*
Зарадва се свети Гьорги,
зарадва се, обрадва се.
Та ми тръгна по пътища
и ми запя ляпа песен,
ляпа песен леповита,
леповита, гласовита.
Всички дървета се слушали,
едно дърво не слушало.
Прокълна го свети Гьорги:
- Ей ти Богу, едно дърво,
едно дърво трепетлика.
да пораснеш на зло място,
дето слана рано пада,
дето слънце не изгрява!
Павел, Свищовско; коледна - на земеделец (Архив КБЛ-ВТУ). Песента
е позната в три записа; единият свършва до знака (*), краят на втория е: "Прокълна
го свети Гьорги: / - Дето цъфне, да не пекне, / дето пекне, цръв да го яде!"
(бел. съст., Т.М.).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|