* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Събрала ги Божа майка
по Димитрови равни двори,
снощна вечер на вечера,
собрала ги й всички светци,
всички светци небесняци,
собрала ги й, нарела ги й,
нарела ги й ред по редом,
ред спорела, споридйла.
Отговаря Божа майка:
- с едно дърво ни застана
и то барем да ми й дърво,
най е било треп-треперушка.
Прокълна го й Божа майка:
- Да се раждаш по зли места,
по зли места усойнища,
да трепериш деня й нощя
хем със вятър, хем без вятър.
Наздраве ти, Божа майка
и на вази, всички светци!
Яко знайте хем викнете,
хем викнете, та й запейте,
та й запейте лична песен,
лична песен, Божа песен.
Викнала е Божа майка,
викнала е, та запяла,
та запяла лична песен,
лична песен, Божа песен.
Кой де зачу, там застана,
гора и вода си застана,
- Ой ви вази, всички светци,
всички светци небесняци,
яко знайти, хем викайте,
хем викайте, та запейте,
та запейте лична песен,
лична песен, Божа песен.
Отговарят всички светци:
- Ой ви вази, Божа майка,
ние не знаем да запеем,
да запеем лична песен,
лична песен, Божа песен.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016