 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица
Зазори се, Коладе ле, ясна зора, Коледо льо;
то не било ясна зора,
най е било Божа майка.
Тя си ходи низ пътища
и си пее Божа песен.
Всичко чуло, застанало:
вода чула - застанала,
гора чула - застанала,
птички чули - онемяли.
Едно дърво все чувало,
все чувало - не застава.
Кълнeше го Божа майка:
- Дърво, дърво брякиново,
там да растеш в гъста лъга,
дето слана рано пада,
дето слънце геч огрява,
цъф да цъфтиш - да не вържеш!
Колко звезди в синьо небе,
толкоз здраве в тая къща!
Мрамор, Харманлийско; коледна - на къщата (СбНУ 62/2009, № 46 - "Божа майка кълне явора").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016