|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица
Прехвръкнала пъстра птичка
през горица, през зелена,
над водица, над студена;
не ми била пъстра птичка,
най ми било Божа майка,
да си крие Млада Бога.
Че си влезна сред горица,
че се качи на едно дръвце,
на едно дръвце елхово си;
кът се качи, закачи си,
закачи си златна люлка,
че се люля Млада Бога.
Като го люля, залюля го,
залюля го, приспива го,
приспива го, запява му.
Закукува кукувичка,
закукува, събуди го.
Прокълна я Божа майка:
- Ой те тебе, кукувичке,
тъй да ходиш да кукуваш,
да не виеш нийде гнездо,
най да снесеш в чуждо гнездо,
в чуждо гнездо пъстро яйце,
да го люпи пъстра птичка,
да го люпи, да го рани!
Колкото сме реч отрекли,
толкоз здраве в тази къща!
Лесидрен, Тетевенско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|