|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица
Прехвръкнала, Божне ле, пъстра птичка,
през горица, Божне ле, през зелена,
над водица, Божне ле, над студена!
Не ми било пъстра птичка,
най ми било Божа майка,
да си крие Млада Бога.
Че си кацна сред горица,
че си кацна на едно дръвце,
на едно дръвце, елхово си.
Кат си кацна, закачи си,
закачи си златна люлка,
че си гуди Млада Бога.
Кат го гуди, залюля го,
залюля го, приспива го,
приспива го, запява му.
Закукува кукувичка,
закукува, събуди го.
Прокълна я Божа майка:
- Ой те тебе, кукувичке,
тъй да ходиш, да кукуваш,
да не виеш вито гнездо,
най да снесеш в чуждо гнездо,
в чуждо гнездо пъстро яйце,
да го изведе пъстра птичка,
да го изведе, да го отхрани.
Колкото сме реч отрекли,
толкоз здраве в тази къща!
Крумово, Варненско (СбНУ 8/1892, с. 11, № 5; =Ангелов-Арнаудов,
БНП 1921, с. 4, № 6 - "Божа майка проклина кукувицата"; =Арнаудов-Лирика,
№ 4 - "Богородица и кукувица"; =Ангелов-Вакарелски, Сенки, № 114 - "Божа
майка проклина кукувицата"; =БНТ 5/1962, с. 141 - "Божа майка и кукувица";
=Арнаудов-ВН 1/1976, с. 246 - "Божа майка и кукувица"; =Българска народна
лирика. Антология. /Състав. Борис Христов. С., 1994, с. 13).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|