|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица
Свети Петър лозе сади
средум лозе черешчица,
а под черешка трапезка.
Отговаря Божа майка:
- Ой те тебе, свети Петре,
я ми викни, та ми запей
лична песен на Коледа!
Кое чуло, се съпряло
да послуша свети Петър,
че му пее лична песен.
Мряна риба във дълбине,
и тя чула, и тя спряла.
Едно дърво трепетлика,
едно птиче кукувиче -
те са чули, не се спряли.
Проклела ги Божа майка:
- Да би дал Бог това дърво,
това дърво трепетлика,
да се ражда нейне, нейде,
нейде, нейде, по зли места,
по зли места, по усойно,
де сланата рано пада,
де снегушка късно става!
Дето цъфне, да не върже,
дето върже, да се не яде!
Да би дал Бог това птиче,
това птиче кукувиче,
да ми кука средом лете,
средум лете до Еньовден,
от Еньовден да онемей,
да онемей, да ослепей!
Иван Вазово, Карловско; на седянка през коледните пости (СбНУ
60-1/1993, № 510).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|