* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Седнал ми е свети Гьорги,
свети Гьорги, свет Димитър,
седнали са да си ядат,
да си ядат, да си пият.
Слуга им беше Божа майка.
Тя й наляла чаша с вино,
пълна равна с руйно вино,
с руйно вино три годишно.
Подаде я свет Димитру,
свет Димитру, свети Гьорги:
- Ой те тебе, свет Димитре,
свет Димитре, свети Гьорге!
На, изпийте тази чаша,
пълпа равна с руйно вино,
и попейте една песен,
жална, милна, разговорна;
да се чуе до изтока,
до изтока и до запад;
кой де чуе, да застане,
да застане, да послуша.
Отговаря свет Димитър,
свет Димитър, свети Гьорги:
- Ой те тебе, Божа майка,
толкоз много ни почака,
почакай ни още малко,
доде дойдат двата дена,
Йорданови-ден, Иванови-ден,
да се кръсти Млади Бога,
Млади Бога, земя й вода;
тогаз ще ядем шаро агне,
шаро агне препечено,
и ще пием руйно вино;
ще запеем жално-милно,
жално-милно, разговорно,
да се чуе до изтока,
до изтока и до запад.
Дочакали двата дена
Йорданови-ден, Иванови-ден,
че кръстили Млади Бога.
Засвирили и запели
една песен жална, милна,
жална, милна, разговорна.
Кой де чули, застинали,
застанали послушали;
чула й гора, чула й вода,
застанали, послушали.
Едно дърво не застана,
не застана, не послуша,
и то барем да ми й дърво,
най ми било сипитлика,
сипитлика - трепетлика.
Проклела го й Божа майка:
- Да се раждаш по зли места,
дето слънце не изгрява,
дето петел не изпява,
дето слана рано пада!
Да те секат все овчари,
все овчари - планинчари,
да си вият вити стърги,
да си вкарват сиво стадо!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016