* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Калесала й, Коладе. Коледо льо, Божа майка, Коладе, Коледо льо,
всички светци господьови,
та ми ядат и ми пият.
Божа майка диван стои,
диван стои, гости кани:
- Яжте ми, пийте, мои гости,
аз ще викна да запея
една песен, песенчица,
макар ще би на Коледа.
Че викнала, та е запяла.
Кой дето е бил, та се е запрял,
та се е запрял, та е слушал.
Гора и вода и те спрели,
и те спрели, и те слушали.
Едно дърво проклинаво,
и то чуло, не се спряло,
не се спряло, не слушало.
Божа майка го проклела:
- Да си растеш в тъмно лъдже,
в тъмно лъдже, дребен орман,
дето слънце геч огрява,
дето слана рано пада,
дето куче не пролава,
дето петел не пропява!
Да те секат вред овчари,
да ти вият вити стърги,
да си карат сиви стада,
да си доят бяло мляко,
да си сирят прясно сирене!
Тебе пеем, стара бабо,
тебе пеем, Бога славим,
от Бога ти туй наздраве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016