|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица
Служила е, бре, света Неделя,
сви е светци наред поканила,
сал не кани стар свети Илия...
А свети се Илия разлюти,
та си узна кръсти и икони,
та си пойде низ поле широко.
Свото се е поле преклонило,
сал се овъс-жито не преклонил.
А свети га Илия проклиня:
- Овъсо-жито, овъсо,
нели се некье преклониш,
ти да се родиш, преродиш,
та да на земню натежиш!
От тебе колач да нема,
у църкву да те не носев!
Къда си пойде низ гора,
сва се е гора кланяла,
явор се дърво не кланя.
Проклел га свети Илия:
- Яворе, дърво яворе,
нели се и ти не кланяш,
от тебе пород да нема,
и нищо да те не яде!
Доганица, Кюстендилско Краище, дн. Доганица, Босилеградско -
Сърбия (СбНУ 32/1918, с. 557, № 81 - "Свети Илия и овъс-жито"); узна,
от узе, увзе - взема; овъс - овес.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|