|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица
Калесала Божа майка
всички светци на трапеза,
на трапеза позлатена.
Всички светци се дойдоха,
като няма свети Петър,
яла и той отде иде.
Викнал беше свети Петър,
подпяваше свет Димитър.
Де стояло, де слушало,
и гората, и водата.
Едно дърво, зелен явор,
то ни стояло, не слушало.
Проклела го Божа майка:
- Да си клето и проклето,
да си растеш по зли места,
по зли места и върлища,
дето петел не попява,
дето куче не залава,
люта слана рано пада,
ясно слънце геч огрява.
Да те търсят луди-млади,
луди-млади шилегари,
да те сечат, да те дробят,
да направя вити стърги,
да прекарат сиво стадо,
да издоят прясно мляко,
да подсирят сир-сирене,
сир-сирене, бяла груда.
Да донесат Божа майка,
Божа майка на трапеза,
на трапеза позлатена,
тази вечер по Коледа,
Млади Богу на кръщене.
Елесфака, Новопазарско, дн. Доброплодно, Провадийско; преселници
от Гьобел в Мала Азия; коледна - на жена (СбНУ 47/1956, № 305 - "Божа майка
проклина явора"); геч - късно; груда - според записвача "извара".
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|