* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Тръгнал ми е свети Гьорги
да отива на хубаво,
на хубаво зимовище,
да обиде сиво стадо -
дали е леко презимило
и още по-леко изагнило.
На път срещна свети Димитра.
Отговаря свети Гьорги:
- Добра среща, свет Димитре.
Отговаря свети Димитър:
- Дал Бог добро, свети Гьорги,
къде си така път пътуваш,
дългом пъте, в гюлом поле?
Отговаря свети Гьорги:
- Аз отивам на хубаво,
на хубаво зимовище,
да обиде сиво стадо -
дали е леко презимило
и още по-леко изагнило!
Отговаря свет Димитър:
- Върни се, върни, свети Гьорги,
стадо е леко презимило
и още по-леко изагнило.
И тъй се върна свети Гьорги
и си запя една песен.
Кое де било, все стояло,
все стояло, та слушало.
Сал едно дърво не стояло,
не стояло, не слушало.
Барем да е дърво, като дърво,
а най е дърво черешчица.
Люто кълне свети Гьорги:
- Ой те тебе, черешчице,
да не растеш по долини,
долини и равнини,
най да растеш по стръмнини,
да те секат вред овчари,
вити мандри да те правят!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016