|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария на извор стои,
на извор стои, менци си мие,
менци си мие и люто кълне:
- Проклета да си, триж клета, майко,
защо ме даде на тия пусти,
на тия пусти черни черкезе?!
Отде я чуха черни черкезе,
та затвориха бяла Мария
в тия пусти черни темници, -
да потъмнее, да погрознее.
Не потъмняла бяла Мария,
не потъмняла, не погрозняла;
колкото седи бяла Мария
в тия пусти черни темници, -
по-бяла става бяла Мария,
по-бяла става и по-хубава.
Златица, Пирдопско (Младенов 1993, с. 114).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|