Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария на двор стои,
на извор стои, менци си мие,
менци си мие, майка си кълне:
- Проклета да си, мамо, проклета,
дето си ме дала, дала сгодила,
на тия пусти черни черкези.
Че си хванали бяла Мария,
че я хвърлили в тъмни зандани,
дано почернее, дано погрознее.
Колкото стои в тъмни зандани,
толкоз Мария по-бяла става.
Турия, Казанлъшко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|