|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария на извор седи,
менци си мие, майка си проклина:
- Проклета да си, мамо, проклета,
за дето ме даде, продаде,
при тия пусти черни черкези.
Отде я зачули черни черкези,
че са си Мара, Мара вземали,
в тъмни тъмници Мара хвърлили -
дано почернее, дано погрознее.
Седяла е Мара девет години,
нито почерняла, нито погрозняла,
най ми станала по-хубава.
Тополовец, Кулско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|