|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария на извор седи,
на извор седи, менци си мие,
менци си мие, майка си кълне:
- Проклета да си, мамо, триклета,
дето ме, мамо, млада ожени,
млада ожени, млада зачерни
за тез черни, черни черкези!
Де са зачули черни черкези,
че са хванали бяла Мария,
че са я хвърлили у тъмни тъмници -
дано почерней, дано погрозней.
Бяла Мария колкот седеше,
нито почернява, нито погрознява,
ам по-хубава става.
Тогаз са пуснали бяла Мария,
че отишла при рождената си майка,
при нейната майка, дето я зачерни.
Сваленик, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|