|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария на извор стои,
менци си мие
и жално си люто кълне:
Клета да си, мамо, проклета,
дето си ме, мамо, родила
толкоз хубавица, толкоз красавица,
дето си ме, мамо, оженила
за тези черни черкези.
Де я зачули черни черкези,
че хвърлили бяла Мария
в тъмни зандани да лежи,
да лежи, дано почернее.
Девет години лежала
бяла Мария в тъмни зандани,
не почерняла, не погрозняла,
колкото лежи, по-бяла става
по-бяла става и по-хубава.
Полски Тръмбеш, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|