|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария на извор седи,
на извор седи, менците мие,
менците мие, майка си кълне:
- Проклета да си, майко, триклета,
дето ме мене посгоди
за тез черни черкези,
за тез грозни манафи!
Де я зачуха черни черкези,
черни черкези, грозни манафи,
че я хванаха, че я хвърлиха,
че я хвърлиха в тъмни зандани,
дано почернее, дано погрознее,
като тях черна и грозна да стане.
Колкото Мария в зандан седеше,
по-бяла и червена Мария ставаше,
по-бяла и червена, и по-хубава.
Младен, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|