* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Мария на извор седи,
менци си мила, менци си мила,
и майка си тя люто клела:
- Проклета да си, мале, триклета,
че си ме дала, мале, сгодила,
по тия, мале, мале, черни керкези!
Отде са я керкези дочули,
дочули я, па са я хванали.
и в тъмни магази хвърлили -
бяла Мария да погрознее,
да погрознее и почернее.
Държали я, що да я държали,
и накрая кога я пуснали, -
бяла Мария още по-бела,
по-бела и по-хубава била.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019