|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария на извор седи,
на извор седи,
бели менци мие, (2)
майка си люто кълне:
- Клета да си, мамо, проклета,
дето ме сгоди за тия черни черкези!
Де я зачуха черни черкези,
че са хванали бяла Мария,
че са я хвърлили в тъмна тъмница,
да почернее, да погрознее.
Колкото седя в тъмница,
не почерня, не погрозня -
по-бяла стана, бяла Мария,
по-бяла стана и по-красива.
Юпер, Кубратско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|