Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария на извор седи,
на извор седи, менци си мие,
менци си мие, майка си кълне:
- Проклета да си мамо, триклета,
дето си ме дала, дала сгодила,
на тези пусти черни черкези!
Отгде я чуха черни черкези
и я хвърлили в тъмни зандани (2)
дето почернее, дето погрознее.
Колко стояла бяла Мария,
колко стояла в тъмни зандани -
по-бяла става бяла Мария,
по-бяла, по-хубава.
Градница, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|