|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария на извор седи,
на извор седи, менци си мие,
менци си мие, венци си вие,
венци си вие, макя си кълне:
- Проклета да си, проклета, мамо ле,
що си ме дала, дала, сгодила
у тия черни, черни черкезе,
та много ме гониле, гониле.
Що са хванали, та са хванали
бяла Мария, бяла Мария,
бяла Мария хубава мома,
и я увели тъмни зимници,
да я слънце не видува, мамо,
да погрознее, да погрознее.
Гара Орешец, Видинско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|