* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Мария менци си мие,
като си мие, сълзи си рони:
- Проклета да си, мале, проклета,
дето ме даде на черни черкези,
черни черкези, черни татари!
Де я дочули черни черкези,
черни черкези, черни татари,
та си хванали бяла Мария
и в тъмница я хвърлили.
Че я дочу на бяла Мария майка й
и дребни сълзи порони,
край тъмен затвор отишла
и си на Мария думала:
- Прости ми, щерко Марийо,
че аз те дадох на черни черкези,
черни черкези, черни татари!
Бяла Мария на майка отговаря:
- На девет години съм ази осъдена.
Но колко лежала бяла Мария,
бяла Мария в тъмни зендани,
по-бяла станала бяла Мария,
а черни черкези мислили
бяла Мария да стане по-грозна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019