|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Събрали ми се, набрали
на бегличките армане,
бегличко жито да веят.
Всички моми там бяха;
всички моми и ергене.
Грозденка ойде на грозде,
Марийка отиде на вода.
Грозденка отиде и дойде,
Марийка още я немаше.
Черни татари я срещнали;
па си Марийка хванали
и на коня качили
и при пашата закарали.
Като стигнали в палата
и на пашата викали:
- Излез, пашо, пашо, пашалия;
да видиш, пашо, паша
каква ти мома водиме -
Марийка - мома хубава;
хубава - още гиздава.
Дорде пашата излезне,
Марийка от коня си паднала
и душа на земя предала.
Бургас, кв. Сарафово (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|