Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария на извор седи,
на извор седи, менци си мие,
менци си мие, майка си кълне:
- Проклета да си майко, триклета,
дето ме даде на тези
черни и грозни черкези.
Ох, че я зачули черни черкези,
че хванали бяла Мария,
че я хвърлили в тъмни зандани -
дано почерней, дано погрозней.
Колко стоя в тъмни зандани,
нито почерня, нито погрозня,
по-бяла стана бяла Мария.
Бяла; седенкарска и трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|