|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария на извор седи,
на извор седи, менци си мие,
менци си мие, вода налива,
вода налива, майка си кълне:
- Проклета да си, мър, мила майко,
дето ме даде на тези турци,
на тези турци, черни черкези!
Че я зачули пустите турци,
пустите турци, черни черкези,
че са хванали бяла Мария,
че я хвърлили тъмни тъмници,
тъмни тъмници, тъмни зандани, -
дано почернее, дано погрознее.
Че е лежала бяла Мария,
че е лежала девет години,
девет години в тъмни тъмници,
тъмни тъмници, тъмни зандани, -
не погрозняла не почерняла,
а побеляла, дваж разхубавила.
Айтос (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|