* * *

Безчинствата на разбойника Гидик със сватбари

Имала мама, имала
една ми сина Богданчо;
храни го мама, гледала,
раснал ми Богдан, пораснал,
станал ми двайсет години,
майка му го заженила.
Търсила лика, прилика,
на едно име Богдан и Богданка.
У неделя рано ранили,
далек за булка тръгнали.
Минали поле широко,
стигнали гора зелена,
под всяко дърво хайдутин.
На едно дърво седеше,
Гидик люта войвода,
шаро си агне идеше,
руйно си вино пиеше,
малко му момченце залива.
Гидик дума сватбари:
- Сватбари, вие кумове,
кога се с булка върнете,
от тук пак да минете,
булката ръка ще ми целуне,
и аз бакшишу ще й дам.
Тръгнали пак сватбари,
булката да си вземат.
Кога са при булката отишли,
всичките идат и пият,
само Богданчо не яде и пие.
Тогаз бубайко дума Богданчо:
- Всичките ядат и пият,
само ти не ядеш и не пиеш;
дали си Богданка не харесваш,
или си пари немаш за сватба?
Богданчо дума бубайко:
- Аз си Богданка харесвам,
и си пари имам за сватба.
Кога за Богданка идехме,
минахме през гора зелена,
под всяко дърво хайдутин,
на едно дърво седеше,
Гидик люта войвода.
Той на нази си думаше:
- Кога се с булка върнете,
из тоз път пак да минете.
Бубайко дума Богданчо:
- Не бой се, не бой, Богданчо,
Богданка има сърце юнашко,
кога му ръка целува,
тя ще му глава отреже.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020