* * *

Безчинствата на разбойника Гидик със сватбари

Остана Димчо сираче
без баща, Димчо, без майка -
при чичо Димчо и чина.
Расъл е Димчо, порасъл.
Двайсет години е станал.
Димчо чичо думаше:
- Чичо льо, чичо, миличък,
Аз ще се, чичо, оженя,
себе си лика намерих.
Чичо на Димчо думаше:
- Изведи конче хранено.
Димчо в яхъри влезе
и си кончето изведе,
и се на конче преметна,
през девет села отиде
през девет в десето.
Че там се Димчо посгоди,
за Димка ми Хайдут Петкова.
Димчо си дядо думаше:
- Дядо льо, дядо миличък,
аз ще да в село да ида,
та да си кумове калясам,
кумове още сватове.
Димчо си у тях отиде,
че си сватове каляса.
Девет коли сватове,
десетата е с кумове.
Димчо напред отиде
и си сватбата водеше.
Минали поле широко,
навлезли в гора зелена.
От гора хайдути излязоха
и си сватба запряха.
На всеки вино дадоха,
вино и бистра ракия.
На Гидик млада войвода
за него вино не стигна,
ни вино, ни ракия.
Та му се дружина присмяла,
Гидика млада войвода,
той им се люто закани -
кога се сватбари повърнат,
да им булката открадне.
Де зачу Димчо тази дума
той в дядо си отиде.
Всички слели от колата
и се във къщи прибрали.
Димчо ми, млад годеник,
той си от кончето не слезе,
само си конче развъртя.
Всички ходят при Димчо,
и го карат да слезе.
Никого Димчо не слуша.
Че си му дядо му отиде,
и си на Димчо думаше:
- Димчо льо, зетко льо Димчо льо,
защо си от конче не слизащ -
дали си булка не харесваш,
дали имане нямаме?
Димчо си дядо думаше:
- Имане, дядо, имате,
и си булката харесвам.
Ала се Гидик закани,
Гидик ми, млада войвода, -
кога в гора навлезем,
булката да ми отнеме.
- Димчо льо, Димчо, млад зетко,
защо си Димчо, толкоз глупав?
Димка й от хайдушко коляно,
девет години хайдутлувала,
има си сабя френгия,
има си пушка бойлия,
има си дрешки хайдушки, -
на всички е дарба готвила!
Димчо си от конче послезе.
Яли са сладко, пили са,
пак се на кола качили.
Димчо при булка отиде.
Булката дума сватбари:
- Я ми дрехите подайте,
дрехите хайдушките,
и тънка сабя френгия,
и мойта пушка бойлия.
И нея са в кола качили.
Тръгнали, що са тръгнали,
и са до гора допрели.
Димка ми, булка хубава
на всички даде ракия,
ракия и вино червено.
На Гидик млада войвода
посегна вино да даде;
Гидик не взема виното,
а най ми гледа булката.
Булката дарба подари,
на Гидик дарба подава
една ми риза копринена
и на ризата алтънче.
Гидик си риза не гледа,
а най си булката пак гледа.
Димка ми Бизимка,
Димка от хайдушко коляно,
тя си в колата навлезе,
облече дрехи хайдушки,
препаса сабя френгия.
В лява ръка сабя държеше,
в дясна ръка дар държеше
и си на Гидия думаше:
- Дара ли, Гидик, ще вземеш
или друг дар да ти подаря?
Пак се Гидик не обажда.
Тя се наляво завъртя
и му главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020